Чували сте го и преди. И отново ще го чуете: „Никога няма да получите втори шанс да направите страхотно първо впечатление.“ Имате един изстрел. Не го пропускайте, когато връчвате визитни картички. Един от проблемите, като даваме визитна картичка, е че обикновено не го превръщаме в голяма работа. Разговорът е свършил, вие казвате „Ето моята визитка“ и с това приключва. Предавате се на забрава. Или представяте визитната си картичка в началото на разговора. Това може да е грешен ход, защото тогава вашият получател трябва да отдели време да я погледне или изобщо да не я погледне. Губите връзката, спонтанността и енергията. Превърнете визитките си в нещо голямо. Превърнете ги в голяма работа, дори да не са.
За пример ще посоча един фокусник с много особена визитна картичка, който предимно подготвя корпоративни прояви и забавления. Той дава визитка и, като посегне към нея, тя се превръща в дим. Тогава той ви дава втора, която не изчезва. Това вече не се забравя.
Картичките за определяне на стресовото състояние са страхотни като визитни картички. (Повечето рекламни агенции ги имат в каталог за рекламни сувенири.) Човек поставя палеца си върху тях и можете да им демонстрирате, че появилият се цвят показва доколко са стресирани. Страхотен повод за разговор. (Това би могло да ви покаже и дали в момента те са чувстват удобно с вас.) Не давайте визитна картичка като опит да се отървете от някого. Това има отрицателен ефект. Уверете се, че получателят усеща, че визитката ви има стойност, че е нещо ценно.
Ако искате да привлечете нечие внимание, докато връчвате визитката, я задръжте между палеца и показалеца си. Не я пускайте. Винаги може да попитате „сигурен ли сте, че я искате?“ или „нали няма да я изхвърлите“. Поне успявате да привлечете вниманието към нея. С малко характер, находчивост и хумор може да се постигне много.